Крушки. Видове цокли.

Цокълът е основата на крушката, която се вмъква във фасунгата и осигурява както електрическата връзка, така и закрепването й в осветителното тяло. Спецификациите за всички цокли на крушки са определени в публикации на Американския националния институт по стандартизация (ANSI) и Международната електротехническа комисия (IEC). Като цяло, дватa стандарта са хармонизирани, въпреки че няколко типа винтови цокли все още са дефинирани само в единия стандарт.

Цоклите обикновено се означават с комбинация буква-число-буква, като използването на последната буква не е задължително.

Цокли с едисонова резба.

Едисоновата резба е стандартен цокъл за електрически крушки. Той е разработен от Томас Едисон и е лицензиран през 1909 г. под търговската марка Mazda. Обикновено, крушките имат метални основи с дясна резба, които се завинтват до съвпадение на фасунгите с резбата. В наименованието "Ехх", "E" означава "Едисон", а числото "хх" се отнася до външния диаметър на резбата в милиметри. В САЩ този размер се дава в осми от един инч.

Свещник: E12 Северна Америка, E11 в Европа.

Междинен: E17 Северна Америка, E14 в Европа.

Среден или стандартен: E26 в Северна Америка, E27 в Европа. Е26 и Е27 обикновено са взаимозаменяеми.

Голият: E39 Северна Америка, E40 в Европа. E39 и E40 също са взаимозаменяеми. "Големите" цокли се използват за улично осветление и с лампи с висока мощност (100, 200, 300-ватови трифазни).

В страните, които използват 220-240 V AC захранване, стандартният размер E27 и малкият E14 са най-честите винтови цокли (разпространени в цяла континентална Европа).

Цокли тип "байонет"

Първата документирана употреба на този вид монтаж датира от 13 век, като по-късно се използва от войници за бързо монтиране на щиковете на пушките, откъдето идва и името. Крушките с такъв цокъл са разработени от Джордж Лейн-Фокс във Великобритания и подобрени от US Brush Electric Company, като от края на 1870 г. стандартните крушки имат два пина на противоположните страни на капачката. Закрепването на цокъла към фасунгата става чрез странични щифтове с натискане и превъртане. В наименованието "Bхх"/"BAxx, "B" означава "байонет", а числото "хх" се отнася до външния диаметър в милиметри. Следва буква s (single) или d (double), с която се означава броя на контактните пластини-една или две. Например BA15s и BA15d: BA-байонет, 15-15 мм. е диаметърът на цокъла, s/d-с една или две пластини.

Изключение правят някои специализирани крушки, които имат три или четири пина (примерно означение B22d-3), с което се предотвратява използването им във вътрешни осветителни тела. Примери за трипинови крушки са някои улични лампи.

Крушките с цокъл байонет са много често срещани в приложения, където вибрациите могат да разхлабят едисоновия винтов цокъл. като например автомобилните крушки.

Срещат се следните видове означения: B15d, BA15d, BA15s, B21s-4, B22d, B24s-3, GZ10, GU24.

G обикновено се използва за двупинови цокли.

Двупинов или би-пинов (Bi-pin) цокъл

Би-пиновия цокъл е изобретен от Реджиналд Фесенден за Световното изложения в Чикаго през 1893 г. След като Westinghouse печели обществената поръчка за крушки и осветяване на изложението, Едисон и неговата компания General Electric отказват да позволят използването на патентованите от тях крушки с винтов цокъл. Westinghouse преодоляват пречката като създават двупиновия цокъл.

G цокълът се използва за обозначаване на "фиксиран" цокъл, включващ няколко вида и рамери пинове, като G идва от Glass-стъкло. Обозначава се с Букви-Число-Буква (незадължителна). Първите букви започват с G, последвани от незадължителните U, X, Y или Z. GU посочва, че лампата осигурява механизъм за физическо укрепване, като всеки пин има два диаметъра. По-големият е в края на пина, като това позволява да се заклщчи на мястото си. Цифрите обизначават разстоянието между пиновете в мм. (от център до център на пин). Опционалната последна буква обозначава броя на пиновете: s Single за 1 пин, d Double за 2, t Triple за 3 пина и q Quadruple за 4 пина.